крондир


Тpaдициoнeн кepaмичeн cъд зa винo (или paкия), мнoгo пpиличaщ нa cтoмнa, нo c чучуp oт eднaтa cтpaнa

КОМЕНТАРИ

xakepxakep: От Речник на българския език:

КРОНДЍР1 м. Диал. 1. Малък съд за ракия; плоска, крондел, крондил1. А друг [клисурен], развеселен от пиенето, пребърсваше мустак, като стискаше между коленете си голям жълтеникав крондир, който събираше пет литри ракия. Кр. Григоров, И, 23. — Погледнете надолу — [дядо Тасе] сочеше бохчата, олюлявайки се — имам над сто сливови дръвчета .. Станкеее, снахоо, я напълни тоя окръндак — сочеше крондира той. Кр. Григоров, Н, 212.

2. Стомна или бъклица, украсена с китка цвете, с която се кани на сватба; крондел, крондил1. Снощи ми е крондир дошъл / от моите девет кумци, / в девят села да кумувам, / а в десето, да сватувам. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 416.

— От гр. κροντἡρι.

КРОНДЍР2 м. Диал. Крондил3.

— От гр. κροντἡρι. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.